Моите чеда

13.12.2022 г., 10:09 ч. 2 год

Поезия » Философска, Гражданска

5.0 / 2

1001 0 4

Когато сам отново оставам вечерта,
когато спомените ми преборват съня,
появяват се пред мен лицата на моите деца,
те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.
Седя си заедно с една любима нарича се Тъга,
утешават ме заедно със своята сестра Самота.
С тях заедно редя си моите любими слова,
за живота на хората, за любовта с малко тъга.
И появяват се под перото ми моите "чеда",
излезли са направо от изстрадалата ми душа.
Преминали са и почвуствани от моето сърце,
едно сърце ранимо, сърцето на малко дете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

МАНАСТИРЪТ
Моя прашна пътеко...

Докога ли по теб ще вървя, моя прашна, трънлива пътеко… Ти се виеш по стръмна скала, а върхът стене ...
Към рая

Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
Завещание без нотариален акт

Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...

Още произведения »