9 июл. 2025 г., 01:32  

Мой спътнико, с безсъници преситен

141 2 0

Не ми се спи. Съмнения ме глождят
и слушам стари песни. Пак и пак.
Душата ми безсънна се разхожда
с кварталния ангорски котарак.

 

Той стъпва тихо –  стръкче да не смачка
и вижда в мрака. Чернобял и тих.
Стар хищник. Дебне нощната си плячка,
в тревите сбирам думички за стих.

 

Сияе жълта, строго вертикална,
зеницата на котешко око,
в стиха пожар горещници ще палнат,
с поредно полудяло в миг: Ако...

 

Мой спътнико, с безсъници преситен,
понякога и изгревът боли
и струйка дим се вие над тревите,
а ние се обичаме... Нали?
 

 

 

 

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...