Мой спътнико, с безсъници преситен

Не ми се спи. Съмнения ме глождят
и слушам стари песни. Пак и пак.
Душата ми безсънна се разхожда
с кварталния ангорски котарак.

Той стъпва тихо –  стръкче да не смачка
и вижда в мрака. Чернобял и тих.
Стар хищник. Дебне нощната си плячка,
в тревите сбирам думички за стих.

Сияе жълта, строго вертикална,
зеницата на котешко око,
в стиха пожар горещници ще палнат,
с поредно полудяло в миг: Ако...

Мой спътнико, с безсъници преситен,
понякога и изгревът боли
и струйка дим се вие над тревите,
а ние се обичаме... Нали?