Мой спътнико, с безсъници преситен
Не ми се спи. Съмнения ме глождят
и слушам стари песни. Пак и пак.
Душата ми безсънна се разхожда
с кварталния ангорски котарак.
Той стъпва тихо – стръкче да не смачка
и вижда в мрака. Чернобял и тих.
Стар хищник. Дебне нощната си плячка,
в тревите сбирам думички за стих.
Сияе жълта, строго вертикална,
зеницата на котешко око,
в стиха пожар горещници ще палнат,
с поредно полудяло в миг: Ако...
Мой спътнико, с безсъници преситен,
понякога и изгревът боли
и струйка дим се вие над тревите,
а ние се обичаме... Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
