1 июн. 2018 г., 13:49

Може да имаме шанс

1.6K 5 5

Спри се, Човеко! Домът ни умира.

Сред порои и бури за милост крещи.

Човешката алчност път не подбира.

Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!

 

Откъсни слънчоглед, вдишай земята.

Оплети си на плитка три маргарити.

Златочелото жито разтъркай в ръката.

Синчецът подай на пчела медовита.

 

Острата брадва не размахвай в горите.

Всеки корен и клонка пази твоята къща.

Път на мравката дай и небе на орлите...

Природата двойно за всичко си връща.

 

Страх усети! Дай знак, че ти пука!

Пътят на разума води далеко.

Може да имаме шанс да сме тука,

ако сме честни... Спри се, Човеко!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина калина Все права защищены

Благодаря на Слави Тодоров за вдъхновението!

" Сън за утрешния ден" - Прекрасен стих! 

 

Произведение участвует в конкурсе:

15 место

Комментарии

Комментарии

  • Ани, Албена, Елица, благодаря ви за подкрепата!

    Юри, благодаря! И на тебе успех в конкурса от сърце!
  • 👍👍👍
  • Споделям посланието, Калина, и харесвам начина, по който го внушаваш.
    Гласувах и ти пожелавам успех.
  • Много ми хареса,Калина! Успех в конкурса!
  • Емблематично за творчеството ти е използването на образите на цветя, сякаш думите ти са обагрени в цветове и аромати. Харесвам и посланията на стиховете ти.

    "Пътят на разума води далеко."
    Осъзнато!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...