Може да имаме шанс
Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята.
Оплети си на плитка три маргарити.
Златочелото жито разтъркай в ръката.
Синчецът подай на пчела медовита.
Острата брадва не размахвай в горите.
Всеки корен и клонка пази твоята къща.
Път на мравката дай и небе на орлите...
Природата двойно за всичко си връща.
Страх усети! Дай знак, че ти пука!
Пътят на разума води далеко.
Може да имаме шанс да сме тука,
ако сме честни... Спри се, Човеко!
© Калина калина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
👍👍👍
-
Споделям посланието, Калина, и харесвам начина, по който го внушаваш.
Гласувах и ти пожелавам успех. -
Много ми хареса,Калина! Успех в конкурса!
-
Емблематично за творчеството ти е използването на образите на цветя, сякаш думите ти са обагрени в цветове и аромати. Харесвам и посланията на стиховете ти.
"Пътят на разума води далеко."
Осъзнато!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Юри, благодаря! И на тебе успех в конкурса от сърце!