1.06.2018 г., 13:49

Може да имаме шанс

1.6K 5 5

Спри се, Човеко! Домът ни умира.

Сред порои и бури за милост крещи.

Човешката алчност път не подбира.

Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!

 

Откъсни слънчоглед, вдишай земята.

Оплети си на плитка три маргарити.

Златочелото жито разтъркай в ръката.

Синчецът подай на пчела медовита.

 

Острата брадва не размахвай в горите.

Всеки корен и клонка пази твоята къща.

Път на мравката дай и небе на орлите...

Природата двойно за всичко си връща.

 

Страх усети! Дай знак, че ти пука!

Пътят на разума води далеко.

Може да имаме шанс да сме тука,

ако сме честни... Спри се, Човеко!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина калина Всички права запазени

Благодаря на Слави Тодоров за вдъхновението!

" Сън за утрешния ден" - Прекрасен стих! 

 

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

  • Ани, Албена, Елица, благодаря ви за подкрепата!

    Юри, благодаря! И на тебе успех в конкурса от сърце!
  • 👍👍👍
  • Споделям посланието, Калина, и харесвам начина, по който го внушаваш.
    Гласувах и ти пожелавам успех.
  • Много ми хареса,Калина! Успех в конкурса!
  • Емблематично за творчеството ти е използването на образите на цветя, сякаш думите ти са обагрени в цветове и аромати. Харесвам и посланията на стиховете ти.

    "Пътят на разума води далеко."
    Осъзнато!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....