Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята.
Оплети си на плитка три маргарити.
Златочелото жито разтъркай в ръката.
Синчецът подай на пчела медовита.
Острата брадва не размахвай в горите.
Всеки корен и клонка пази твоята къща.
Път на мравката дай и небе на орлите...
Природата двойно за всичко си връща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Благодаря на Слави Тодоров за вдъхновението!
" Сън за утрешния ден" - Прекрасен стих!