30 июл. 2013 г., 22:43

Молба

772 0 13


Не знам къде вървя, къде отивам,

отново ли по пътя се загубих?...

Дали се отклоних или заспивам

премазана от дневните заблуди?...

 

Напред е пътят, там ли е доброто?...

О, Боже, колко искам да не сбъркам!

Каква е мойта мисия в живота

единствен, уникален, ала смъртен?...

 

Вървя по пътя, ден след ден, така е,

за всекиго написано е време...

И аз пред теб ще се изправя, зная

с любов и доброта, но на колене!

 

С достойнство искам аз да се представя,

на мъдростта пътеката открила,

изгубвана, обърквана, но права

и молеща горещо за закрила!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...