30.07.2013 г., 22:43

Молба

769 0 13


Не знам къде вървя, къде отивам,

отново ли по пътя се загубих?...

Дали се отклоних или заспивам

премазана от дневните заблуди?...

 

Напред е пътят, там ли е доброто?...

О, Боже, колко искам да не сбъркам!

Каква е мойта мисия в живота

единствен, уникален, ала смъртен?...

 

Вървя по пътя, ден след ден, така е,

за всекиго написано е време...

И аз пред теб ще се изправя, зная

с любов и доброта, но на колене!

 

С достойнство искам аз да се представя,

на мъдростта пътеката открила,

изгубвана, обърквана, но права

и молеща горещо за закрила!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...