Не знам къде вървя, къде отивам,
отново ли по пътя се загубих?...
Дали се отклоних или заспивам
премазана от дневните заблуди?...
Напред е пътят, там ли е доброто?...
О, Боже, колко искам да не сбъркам!
Каква е мойта мисия в живота
единствен, уникален, ала смъртен?...
Вървя по пътя, ден след ден, така е,
за всекиго написано е време...
И аз пред теб ще се изправя, зная
с любов и доброта, но на колене!
С достойнство искам аз да се представя,
на мъдростта пътеката открила,
изгубвана, обърквана, но права
и молеща горещо за закрила!!!
© Елена Костадинова Всички права запазени