30 jul 2013, 22:43

Молба

773 0 13


Не знам къде вървя, къде отивам,

отново ли по пътя се загубих?...

Дали се отклоних или заспивам

премазана от дневните заблуди?...

 

Напред е пътят, там ли е доброто?...

О, Боже, колко искам да не сбъркам!

Каква е мойта мисия в живота

единствен, уникален, ала смъртен?...

 

Вървя по пътя, ден след ден, така е,

за всекиго написано е време...

И аз пред теб ще се изправя, зная

с любов и доброта, но на колене!

 

С достойнство искам аз да се представя,

на мъдростта пътеката открила,

изгубвана, обърквана, но права

и молеща горещо за закрила!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...