Jul 30, 2013, 10:43 PM

Молба

770 0 13


Не знам къде вървя, къде отивам,

отново ли по пътя се загубих?...

Дали се отклоних или заспивам

премазана от дневните заблуди?...

 

Напред е пътят, там ли е доброто?...

О, Боже, колко искам да не сбъркам!

Каква е мойта мисия в живота

единствен, уникален, ала смъртен?...

 

Вървя по пътя, ден след ден, така е,

за всекиго написано е време...

И аз пред теб ще се изправя, зная

с любов и доброта, но на колене!

 

С достойнство искам аз да се представя,

на мъдростта пътеката открила,

изгубвана, обърквана, но права

и молеща горещо за закрила!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...