22 мая 2010 г., 19:55

Молба

973 0 0

Ангелите на смъртта долетяха във нощта,

взеха моята душа, отведоха я в пустошта.

Аз не исках още да умра, но може би е по-добре така.

Предпочитам именно това, отколкото да остана и да преча

на хората по таз земя.

О, смърт величествена и жестока,

тъгата ми е толкова дълбока!

Умолявам те, ела сама,

избави ме от това забвение позорно,

което ме обрича на скръб и на печал,

превърнало ме в мръсен, изхабен парцал!

Всичко случи се със мен, аз не исках, но то стана!

Цената е безмилостно висока, непосилна и жестока!

Съдбата отреди ми тоз кошмар,

не съм богиня, нито цар,

но не е справедливо тъй аз да живея,

да плача, вместо да се смея!

Кървави сълзи леят уморените ми очи,

кога ли този извор ще се пресуши?

Животът ми е сметище и всеки изхвърля си боклука,

каква злочеста несполука!

Откъде таз липса на късмет, колко непотребна смет!

Душата тъне в гнет, сърцето се забавя,

и ето, влакът спира на последната си гара!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...