22.05.2010 г., 19:55

Молба

974 0 0

Ангелите на смъртта долетяха във нощта,

взеха моята душа, отведоха я в пустошта.

Аз не исках още да умра, но може би е по-добре така.

Предпочитам именно това, отколкото да остана и да преча

на хората по таз земя.

О, смърт величествена и жестока,

тъгата ми е толкова дълбока!

Умолявам те, ела сама,

избави ме от това забвение позорно,

което ме обрича на скръб и на печал,

превърнало ме в мръсен, изхабен парцал!

Всичко случи се със мен, аз не исках, но то стана!

Цената е безмилостно висока, непосилна и жестока!

Съдбата отреди ми тоз кошмар,

не съм богиня, нито цар,

но не е справедливо тъй аз да живея,

да плача, вместо да се смея!

Кървави сълзи леят уморените ми очи,

кога ли този извор ще се пресуши?

Животът ми е сметище и всеки изхвърля си боклука,

каква злочеста несполука!

Откъде таз липса на късмет, колко непотребна смет!

Душата тъне в гнет, сърцето се забавя,

и ето, влакът спира на последната си гара!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...