13 мар. 2013 г., 21:17

Молба

622 0 1

Кога ще ме скриеш във твоите ласкави длани?

Ще бъда послушна и винаги ще те обичам.

Ще чакам  - дано ми прошепнеш две думи мечтани,

дано да ми кажеш поне, че съм „твойто момиче”.

 

За руси принцеси и дракони да ми разказваш.

Да бъдеш до мене, когато се мъча да пиша.

Да си справедлив и понякога да ме наказваш,

но не да ме глезиш – това е напълно излишно.

 

И вечно да помниш: частица съм всъщност от тебе.

Чертите ти нося,  характера, твоето име.

Ужасно ми липсваш, сега си ми страшно потребен.

Баща си де юре, аз моля,  де факто бъди ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям болка ти, Нинка...
    Познавам тази липса, макар родена по друг начин.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...