Кога ще ме скриеш във твоите ласкави длани?
Ще бъда послушна и винаги ще те обичам.
Ще чакам - дано ми прошепнеш две думи мечтани,
дано да ми кажеш поне, че съм „твойто момиче”.
За руси принцеси и дракони да ми разказваш.
Да бъдеш до мене, когато се мъча да пиша.
Да си справедлив и понякога да ме наказваш,
но не да ме глезиш – това е напълно излишно.
И вечно да помниш: частица съм всъщност от тебе.
Чертите ти нося, характера, твоето име.
Ужасно ми липсваш, сега си ми страшно потребен.
Баща си де юре, аз моля, де факто бъди ми.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Познавам тази липса, макар родена по друг начин.