О, Боже, помогни ми да не бъда

мед що звънти и кимвал що дрънка.

На Тебе да приличам аз та в края

да не остана изненадващо навънка.

От Твоята любов във мене вливай

да мога да покрия всяка чужда грешка.

И мъдростта си Ти от мен не скривай

за да надскоча мъдростта човешка.

А ако някога държа се себеправедно

спомни ми откъде си ме извлякъл.

Присъствието Ти за мен е толкоз паметно -

като безкраен свръхспектакъл.

О, Боже, не оставяй във сърцето ми

да си направи пикник суетата,

та на по-слабия и пълен със съмнение

бездушно да покажа аз вратата.

Сложи сърце съчувстващо и отзивчиво

за да успявам хората във нужда да намирам,

и злото да обръщам във красиво

щом с вяра във лицето Ти се взирам.

Това Те моля, мой небесни Татко -

от Твоето сърце ми дай частица,

от Словото Си – знание и мъдрост,

от Духът Свят – разпалена искрица.