1.09.2015 г., 13:50

Молитва

592 0 1

О, Боже, помогни ми да не бъда

мед що звънти и кимвал що дрънка.

На Тебе да приличам аз та в края

да не остана изненадващо навънка.

 

От Твоята любов във мене вливай

да мога да покрия всяка чужда грешка.

И мъдростта си Ти от мен не скривай

за да надскоча мъдростта човешка.

 

А ако някога държа се себеправедно

спомни ми откъде си ме извлякъл.

Присъствието Ти за мен е толкоз паметно -

като безкраен свръхспектакъл.

 

О, Боже, не оставяй във сърцето ми

да си направи пикник суетата,

та на по-слабия и пълен със съмнение

бездушно да покажа аз вратата.

 

Сложи сърце съчувстващо и отзивчиво

за да успявам хората във нужда да намирам,

и злото да обръщам във красиво

щом с вяра във лицето Ти се взирам.

 

Това Те моля, мой небесни Татко -

от Твоето сърце ми дай частица,

от Словото Си – знание и мъдрост,

от Духът Свят – разпалена искрица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна молитва! Страхотен стих! Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...