10 нояб. 2023 г., 21:18

Момичетата

770 0 1

МОМИЧЕТАТА

.

Момичетата от моята детска градина,

с къси престилки и плитчици дълги.

Момичетатата от тука заминаха,

с дълги съмнения и плахи запитвания.

Момичетата от дългата, дългата зима,

имаха шапки на розови лилии.

Момичетата от моята детска градина, 

винаги руси и винаги мили.

Момичетата! Толкоз, толкоз години...

Викащи, кряскащи, галещи, дращещи.  

Падащи, ставащи, вадещи, давещи.

Хапещи, храчещи, вземащи, даващи.

Момичетата от моята детска градина. 

Приказни феи с къси престилки,

всяка минута и всяка година.

Моите верни момичета. 

Моята райска градина. 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е стихчето! Далечни спомени ти се усмихват! Подреждаш ги в ред по ред! А чувствата ти в стиха дали ти стихват? Една от тез момичета е най отпред!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...