Nov 10, 2023, 9:18 PM

Момичетата

  Poetry
765 0 1

МОМИЧЕТАТА

.

Момичетата от моята детска градина,

с къси престилки и плитчици дълги.

Момичетатата от тука заминаха,

с дълги съмнения и плахи запитвания.

Момичетата от дългата, дългата зима,

имаха шапки на розови лилии.

Момичетата от моята детска градина, 

винаги руси и винаги мили.

Момичетата! Толкоз, толкоз години...

Викащи, кряскащи, галещи, дращещи.  

Падащи, ставащи, вадещи, давещи.

Хапещи, храчещи, вземащи, даващи.

Момичетата от моята детска градина. 

Приказни феи с къси престилки,

всяка минута и всяка година.

Моите верни момичета. 

Моята райска градина. 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е стихчето! Далечни спомени ти се усмихват! Подреждаш ги в ред по ред! А чувствата ти в стиха дали ти стихват? Една от тез момичета е най отпред!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....