10.11.2023 г., 21:18 ч.

Момичетата 

  Поезия
335 0 1

МОМИЧЕТАТА

.

Момичетата от моята детска градина,

с къси престилки и плитчици дълги.

Момичетатата от тука заминаха,

с дълги съмнения и плахи запитвания.

Момичетата от дългата, дългата зима,

имаха шапки на розови лилии.

Момичетата от моята детска градина, 

винаги руси и винаги мили.

Момичетата! Толкоз, толкоз години...

Викащи, кряскащи, галещи, дращещи.  

Падащи, ставащи, вадещи, давещи.

Хапещи, храчещи, вземащи, даващи.

Момичетата от моята детска градина. 

Приказни феи с къси престилки,

всяка минута и всяка година.

Моите верни момичета. 

Моята райска градина. 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е стихчето! Далечни спомени ти се усмихват! Подреждаш ги в ред по ред! А чувствата ти в стиха дали ти стихват? Една от тез момичета е най отпред!
Предложения
: ??:??