10.11.2023 г., 21:18

Момичетата

761 0 1

МОМИЧЕТАТА

.

Момичетата от моята детска градина,

с къси престилки и плитчици дълги.

Момичетатата от тука заминаха,

с дълги съмнения и плахи запитвания.

Момичетата от дългата, дългата зима,

имаха шапки на розови лилии.

Момичетата от моята детска градина, 

винаги руси и винаги мили.

Момичетата! Толкоз, толкоз години...

Викащи, кряскащи, галещи, дращещи.  

Падащи, ставащи, вадещи, давещи.

Хапещи, храчещи, вземащи, даващи.

Момичетата от моята детска градина. 

Приказни феи с къси престилки,

всяка минута и всяка година.

Моите верни момичета. 

Моята райска градина. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е стихчето! Далечни спомени ти се усмихват! Подреждаш ги в ред по ред! А чувствата ти в стиха дали ти стихват? Една от тез момичета е най отпред!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...