24 мая 2023 г., 20:58

Морето колко е голямо?

1.5K 2 13

Морето колко е голямо?

Вълните пеят ли сега?

Рапаните ми шепнат, мамо.

В Обзор ще бъдем докога?

 

Ще може ли, но цяло лято?

Защо не може? Как така?

А пясъкът дали е златен?

Горещ е. Пипнах го с ръка.

 

Медуза, ох и ме опари.

А после искам сладолед.

Защо морето ме събаря?

Аз силен съм. О, самолет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Люси. Нека ти е слънчево и морско
    Скитнице, обичам, когато си около мен и когато те чета. Голяма морска прегръдка ти изпращам
    Ех, море, море, Валенсия, върна ме назад в детството. Изпращам ти голяма слънчева усмивка
  • Усмихна ме Представих си две големи очи, рошава главица и неспирно бърборене, надвикващо морето. Еххх, това море...
    Успех!!!
  • Много сладко стихче! По детски усмихнато, чисто и невинно! Хареса ми!
    Успех, зеленичко!
  • Хареса ми. Успех!
  • Благодаря, Танче, върнах се в спомените си и се усмихнах на морето
    Благодаря, Мария, винаги имаш добри думи за мен и другите автори в сайта. Коментарите ти ме учат на много важни за мене неща. Като вълшебница от приказките си
    Благодаря, Юри, лятото приближава, а с него и морето
    Благодаря, Ани
    Благодаря, Вале
    Благодаря, Танче, радвам се, че ти е било приятно и с удоволствие ме подкрепяш
    Благодаря, Иване, опитах се да видя морето през детските очи
    Благодаря, Георги, лятното море ни предстои на малки и големи непораснали деца

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...