24 мая 2023 г., 20:58

Морето колко е голямо?

1.5K 2 13

Морето колко е голямо?

Вълните пеят ли сега?

Рапаните ми шепнат, мамо.

В Обзор ще бъдем докога?

 

Ще може ли, но цяло лято?

Защо не може? Как така?

А пясъкът дали е златен?

Горещ е. Пипнах го с ръка.

 

Медуза, ох и ме опари.

А после искам сладолед.

Защо морето ме събаря?

Аз силен съм. О, самолет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Люси. Нека ти е слънчево и морско
    Скитнице, обичам, когато си около мен и когато те чета. Голяма морска прегръдка ти изпращам
    Ех, море, море, Валенсия, върна ме назад в детството. Изпращам ти голяма слънчева усмивка
  • Усмихна ме Представих си две големи очи, рошава главица и неспирно бърборене, надвикващо морето. Еххх, това море...
    Успех!!!
  • Много сладко стихче! По детски усмихнато, чисто и невинно! Хареса ми!
    Успех, зеленичко!
  • Хареса ми. Успех!
  • Благодаря, Танче, върнах се в спомените си и се усмихнах на морето
    Благодаря, Мария, винаги имаш добри думи за мен и другите автори в сайта. Коментарите ти ме учат на много важни за мене неща. Като вълшебница от приказките си
    Благодаря, Юри, лятото приближава, а с него и морето
    Благодаря, Ани
    Благодаря, Вале
    Благодаря, Танче, радвам се, че ти е било приятно и с удоволствие ме подкрепяш
    Благодаря, Иване, опитах се да видя морето през детските очи
    Благодаря, Георги, лятното море ни предстои на малки и големи непораснали деца

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....