24.05.2023 г., 20:58

Морето колко е голямо?

1.5K 2 13

Морето колко е голямо?

Вълните пеят ли сега?

Рапаните ми шепнат, мамо.

В Обзор ще бъдем докога?

 

Ще може ли, но цяло лято?

Защо не може? Как така?

А пясъкът дали е златен?

Горещ е. Пипнах го с ръка.

 

Медуза, ох и ме опари.

А после искам сладолед.

Защо морето ме събаря?

Аз силен съм. О, самолет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Люси. Нека ти е слънчево и морско
    Скитнице, обичам, когато си около мен и когато те чета. Голяма морска прегръдка ти изпращам
    Ех, море, море, Валенсия, върна ме назад в детството. Изпращам ти голяма слънчева усмивка
  • Усмихна ме Представих си две големи очи, рошава главица и неспирно бърборене, надвикващо морето. Еххх, това море...
    Успех!!!
  • Много сладко стихче! По детски усмихнато, чисто и невинно! Хареса ми!
    Успех, зеленичко!
  • Хареса ми. Успех!
  • Благодаря, Танче, върнах се в спомените си и се усмихнах на морето
    Благодаря, Мария, винаги имаш добри думи за мен и другите автори в сайта. Коментарите ти ме учат на много важни за мене неща. Като вълшебница от приказките си
    Благодаря, Юри, лятото приближава, а с него и морето
    Благодаря, Ани
    Благодаря, Вале
    Благодаря, Танче, радвам се, че ти е било приятно и с удоволствие ме подкрепяш
    Благодаря, Иване, опитах се да видя морето през детските очи
    Благодаря, Георги, лятното море ни предстои на малки и големи непораснали деца

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...