Морето колко е голямо?
Вълните пеят ли сега?
Рапаните ми шепнат, мамо.
В Обзор ще бъдем докога?
Ще може ли, но цяло лято?
Защо не може? Как така?
А пясъкът дали е златен?
Горещ е. Пипнах го с ръка.
Медуза, ох и ме опари.
А после искам сладолед.
Защо морето ме събаря?
Аз силен съм. О, самолет.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Представих си две големи очи, рошава главица и неспирно бърборене, надвикващо морето. Еххх, това море...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
