May 24, 2023, 8:58 PM

Морето колко е голямо?

  Poetry
1.5K 2 13

Морето колко е голямо?

Вълните пеят ли сега?

Рапаните ми шепнат, мамо.

В Обзор ще бъдем докога?

 

Ще може ли, но цяло лято?

Защо не може? Как така?

А пясъкът дали е златен?

Горещ е. Пипнах го с ръка.

 

Медуза, ох и ме опари.

А после искам сладолед.

Защо морето ме събаря?

Аз силен съм. О, самолет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Люси. Нека ти е слънчево и морско
    Скитнице, обичам, когато си около мен и когато те чета. Голяма морска прегръдка ти изпращам
    Ех, море, море, Валенсия, върна ме назад в детството. Изпращам ти голяма слънчева усмивка
  • Усмихна ме Представих си две големи очи, рошава главица и неспирно бърборене, надвикващо морето. Еххх, това море...
    Успех!!!
  • Много сладко стихче! По детски усмихнато, чисто и невинно! Хареса ми!
    Успех, зеленичко!
  • Хареса ми. Успех!
  • Благодаря, Танче, върнах се в спомените си и се усмихнах на морето
    Благодаря, Мария, винаги имаш добри думи за мен и другите автори в сайта. Коментарите ти ме учат на много важни за мене неща. Като вълшебница от приказките си
    Благодаря, Юри, лятото приближава, а с него и морето
    Благодаря, Ани
    Благодаря, Вале
    Благодаря, Танче, радвам се, че ти е било приятно и с удоволствие ме подкрепяш
    Благодаря, Иване, опитах се да видя морето през детските очи
    Благодаря, Георги, лятното море ни предстои на малки и големи непораснали деца

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...