24 may 2023, 20:58

Морето колко е голямо?

  Poesía
1.5K 2 13

Морето колко е голямо?

Вълните пеят ли сега?

Рапаните ми шепнат, мамо.

В Обзор ще бъдем докога?

 

Ще може ли, но цяло лято?

Защо не може? Как така?

А пясъкът дали е златен?

Горещ е. Пипнах го с ръка.

 

Медуза, ох и ме опари.

А после искам сладолед.

Защо морето ме събаря?

Аз силен съм. О, самолет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Люси. Нека ти е слънчево и морско
    Скитнице, обичам, когато си около мен и когато те чета. Голяма морска прегръдка ти изпращам
    Ех, море, море, Валенсия, върна ме назад в детството. Изпращам ти голяма слънчева усмивка
  • Усмихна ме Представих си две големи очи, рошава главица и неспирно бърборене, надвикващо морето. Еххх, това море...
    Успех!!!
  • Много сладко стихче! По детски усмихнато, чисто и невинно! Хареса ми!
    Успех, зеленичко!
  • Хареса ми. Успех!
  • Благодаря, Танче, върнах се в спомените си и се усмихнах на морето
    Благодаря, Мария, винаги имаш добри думи за мен и другите автори в сайта. Коментарите ти ме учат на много важни за мене неща. Като вълшебница от приказките си
    Благодаря, Юри, лятото приближава, а с него и морето
    Благодаря, Ани
    Благодаря, Вале
    Благодаря, Танче, радвам се, че ти е било приятно и с удоволствие ме подкрепяш
    Благодаря, Иване, опитах се да видя морето през детските очи
    Благодаря, Георги, лятното море ни предстои на малки и големи непораснали деца

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...