Морето плаче от есен
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен
и тъгува за морския бриз.
Плажът е пуст, до болка ненужен,
вълните пенливи- каприз.
От вятър луната в червено догаря
зад тъмните облаци скрита.
Факла в нощта е, пламти и изгаря
очаква студа да изпита.
На кораби- призраци чупят се мачтите
и тежка е мократа есен.
За лято пей ми щурче, за мечтите,
стопли ме със слънчева песен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
