25 сент. 2021 г., 17:05
Морето плаче от есен
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен
и тъгува за морския бриз.
Плажът е пуст, до болка ненужен,
вълните пенливи- каприз.
От вятър луната в червено догаря
зад тъмните облаци скрита.
Факла в нощта е, пламти и изгаря
очаква студа да изпита.
На кораби- призраци чупят се мачтите
и тежка е мократа есен.
За лято пей ми щурче, за мечтите,
стопли ме със слънчева песен.
Свързани произведения
608
10
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря!
-
Хареса ми много, Скити!
Сякаш си била под някои от тези чадъри и си го писала, пасва много точно на настроението на снимката
-
“От вятър луната в червено догаря
зад тъмните облаци скрита.” прелест! 😍 -
Благодаря ви!
-
Хубаво.
-
Тъгуват курортистите, тъгува и морето, че вече опустява...Но е неизбежно, с една надежда, че ще дойде отново лято...догодина! А "Тоника" пеят в една песен "...защо оставихте да стене самотното море!.." Ето и песен си има, значи мислят за него..Чудесен ти е стиха, Скити!
-
Скити, това е за мен! Вземам си го!❤
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
