Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен
и тъгува за морския бриз.
Плажът е пуст, до болка ненужен,
вълните пенливи- каприз.
От вятър луната в червено догаря
зад тъмните облаци скрита.
Факла в нощта е, пламти и изгаря
очаква студа да изпита.
На кораби- призраци чупят се мачтите
и тежка е мократа есен.
За лято пей ми щурче, за мечтите,
стопли ме със слънчева песен.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
