Sep 25, 2021, 5:05 PM
Морето плаче от есен
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен
и тъгува за морския бриз.
Плажът е пуст, до болка ненужен,
вълните пенливи- каприз.
От вятър луната в червено догаря
зад тъмните облаци скрита.
Факла в нощта е, пламти и изгаря
очаква студа да изпита.
На кораби- призраци чупят се мачтите
и тежка е мократа есен.
За лято пей ми щурче, за мечтите,
стопли ме със слънчева песен.
Свързани произведения
741
10
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря!
-
Хареса ми много, Скити!
Сякаш си била под някои от тези чадъри и си го писала, пасва много точно на настроението на снимката
-
“От вятър луната в червено догаря
зад тъмните облаци скрита.” прелест! 😍 -
Благодаря ви!
-
Хубаво.
-
Тъгуват курортистите, тъгува и морето, че вече опустява...Но е неизбежно, с една надежда, че ще дойде отново лято...догодина! А "Тоника" пеят в една песен "...защо оставихте да стене самотното море!.." Ето и песен си има, значи мислят за него..Чудесен ти е стиха, Скити!
-
Скити, това е за мен! Вземам си го!❤
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
