25 sept 2021, 17:05

Морето плаче от есен 

  Poesía » Del paisaje, Otra
1357 3 7

Изморени чадъри

прибрали мокри криле,

тъмни сенки, срещу вятъра онемели,

до есенно тъжно море.

Пясъкът стене под дъжд непослушен

и тъгува за морския бриз.

Плажът е пуст, до болка ненужен,

вълните пенливи- каприз.

От вятър луната в червено догаря

зад тъмните облаци скрита.

Факла в нощта е, пламти и изгаря

очаква студа да изпита.

На кораби- призраци чупят се мачтите

и тежка е мократа есен.

За лято пей ми щурче, за мечтите,

стопли ме със слънчева песен.

© Todos los derechos reservados

  747  10 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Хареса ми много, Скити!
    Сякаш си била под някои от тези чадъри и си го писала, пасва много точно на настроението на снимката
  • “От вятър луната в червено догаря
    зад тъмните облаци скрита.” прелест! 😍
  • Благодаря ви!
  • Хубаво.
  • Тъгуват курортистите, тъгува и морето, че вече опустява...Но е неизбежно, с една надежда, че ще дойде отново лято...догодина! А "Тоника" пеят в една песен "...защо оставихте да стене самотното море!.." Ето и песен си има, значи мислят за него..Чудесен ти е стиха, Скити!
  • Скити, това е за мен! Вземам си го!❤
Propuestas
: ??:??