Морето плаче от есен
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен
и тъгува за морския бриз.
Плажът е пуст, до болка ненужен,
вълните пенливи- каприз.
От вятър луната в червено догаря
зад тъмните облаци скрита.
Факла в нощта е, пламти и изгаря
очаква студа да изпита.
На кораби- призраци чупят се мачтите
и тежка е мократа есен.
За лято пей ми щурче, за мечтите,
стопли ме със слънчева песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
