4 окт. 2022 г., 19:21
Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме
и на Бога се молехме даже,
замечтани, с пресъхнали устни се взирахме
към далечните златни миражи...
Под краката ни сухата кал се пропукваше
след реколта от кости оглозгани,
от сърцата разцепени мъката рукваше
и течеше през рани отворени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация