Oct 4, 2022, 7:21 PM

Моргана

665 0 0

Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,

със красиви надежди живяхме,

ала бяхме изтеглили картите губещи

и във посока погрешна вървяхме.

 

И пътеките свои със възторг си избирахме

и на Бога се молехме даже,

замечтани, с пресъхнали устни се взирахме

към далечните златни миражи...

 

Под краката ни сухата кал се пропукваше

след реколта от кости оглозгани,

от сърцата разцепени мъката рукваше

и течеше през рани отворени.

 

И как близо-на крачка, спасение виждахме,

как очаквахме манната небесна,

ала своята собствена гробница бавно иззиждахме,

и дращехме с нокти по стените й тесни...

 

И отвътре протегнали пръстите кървави,

бавно шепнехме черна закана.

 

Беше късно!

 

Душите ни бяха претръпнали!

Бяхме следвали вездесъщата Фата Моргана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Dimitar Ikimov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...