5 июл. 2010 г., 16:15

Морска импресия

1K 0 21

 

Под тихия плисък на вечерния прилив,
в светлината на ароматна луна,
струи нежен шум на морски прибои,
песента м
у достига ръба  на небето.
Ти стоиш на крайчеца на леглото,
в очакване да се случат безброй чудеса.
Прозорецът е отворен.

Бризът дръпнал е щорите.
Тихо някой пее на плажа.
А времето, прелитащо помежду ни,
ле
ко докосва нашите рамена.

Твоите устни са полуразтворени,

пият от нощната красота.

В светлината на белолунните очертания

светят от щастие две лица.

В дланите, докоснати в плаха милувка –

тънка нишка, стигаща право в сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...