5.07.2010 г., 16:15

Морска импресия

992 0 21

 

Под тихия плисък на вечерния прилив,
в светлината на ароматна луна,
струи нежен шум на морски прибои,
песента м
у достига ръба  на небето.
Ти стоиш на крайчеца на леглото,
в очакване да се случат безброй чудеса.
Прозорецът е отворен.

Бризът дръпнал е щорите.
Тихо някой пее на плажа.
А времето, прелитащо помежду ни,
ле
ко докосва нашите рамена.

Твоите устни са полуразтворени,

пият от нощната красота.

В светлината на белолунните очертания

светят от щастие две лица.

В дланите, докоснати в плаха милувка –

тънка нишка, стигаща право в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...