Jul 5, 2010, 4:15 PM

Морска импресия

  Poetry
1K 0 21

 

Под тихия плисък на вечерния прилив,
в светлината на ароматна луна,
струи нежен шум на морски прибои,
песента м
у достига ръба  на небето.
Ти стоиш на крайчеца на леглото,
в очакване да се случат безброй чудеса.
Прозорецът е отворен.

Бризът дръпнал е щорите.
Тихо някой пее на плажа.
А времето, прелитащо помежду ни,
ле
ко докосва нашите рамена.

Твоите устни са полуразтворени,

пият от нощната красота.

В светлината на белолунните очертания

светят от щастие две лица.

В дланите, докоснати в плаха милувка –

тънка нишка, стигаща право в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...