Морска мечта

Ето- ширнал се е пак

син сапфир, зелен смарагд,

пухкав плащ от облак бял,

Слънчо ведро е изгрял.

Що тук диря? Радост? Блян?

В майски ден от смях огрян,

с поздрав благ го поздравих

с кратък, цветен, ведър стих.

Към морето шепна пак:

"Ти си чудна благодат!"

Див букет синчец набрах

и за лято закопнях.

Сбъднат сън, вълни и бриз,

мой любим мечтан каприз,

пясък златен, кадифе,

сбрана мъдрост с векове.

Изгрев огнен ме зове,

на брега на туй море.

Ще се върна, но сега

време е да си вървя...