Морска мечта
Ето- ширнал се е пак
син сапфир, зелен смарагд,
пухкав плащ от облак бял,
Слънчо ведро е изгрял.
Що тук диря? Радост? Блян?
В майски ден от смях огрян,
с поздрав благ го поздравих
с кратък, цветен, ведър стих.
Към морето шепна пак:
"Ти си чудна благодат!"
Див букет синчец набрах
и за лято закопнях.
Сбъднат сън, вълни и бриз,
мой любим мечтан каприз,
пясък златен, кадифе,
сбрана мъдрост с векове.
Изгрев огнен ме зове,
на брега на туй море.
Ще се върна, но сега
време е да си вървя...
© Мария Митева All rights reserved.