28 окт. 2008 г., 13:04

Морско

771 0 3
Не светя
светеха сълзите ми
когато отразиха тъмнината
Не пея
пееха очите ми
в серенада утринно кафяви
Не съм магична
най-обикновено събирам чудеса и ги разпръсквам
И вещица не съм
и фея
Просто морски бриз ми е сърцето
Морски пясък скърца в устните
Морска нимфа съм
а не принцеса
Морско конче скрито в тревата
и твоя съм и негова и ничия
Морско дълбоко ми е в очите
В мечтите си давя спасители
приливно-лавинна съм залезно нежна
Безпричино паря с медузи
с миди ранявам сърцето ти
Внимавай като скачаш в вълните
в буря малко са излизали живи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вени Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...