28 окт. 2008 г., 13:04

Морско

770 0 3
Не светя
светеха сълзите ми
когато отразиха тъмнината
Не пея
пееха очите ми
в серенада утринно кафяви
Не съм магична
най-обикновено събирам чудеса и ги разпръсквам
И вещица не съм
и фея
Просто морски бриз ми е сърцето
Морски пясък скърца в устните
Морска нимфа съм
а не принцеса
Морско конче скрито в тревата
и твоя съм и негова и ничия
Морско дълбоко ми е в очите
В мечтите си давя спасители
приливно-лавинна съм залезно нежна
Безпричино паря с медузи
с миди ранявам сърцето ти
Внимавай като скачаш в вълните
в буря малко са излизали живи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вени Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...