28.10.2008 г., 13:04

Морско

768 0 3
Не светя
светеха сълзите ми
когато отразиха тъмнината
Не пея
пееха очите ми
в серенада утринно кафяви
Не съм магична
най-обикновено събирам чудеса и ги разпръсквам
И вещица не съм
и фея
Просто морски бриз ми е сърцето
Морски пясък скърца в устните
Морска нимфа съм
а не принцеса
Морско конче скрито в тревата
и твоя съм и негова и ничия
Морско дълбоко ми е в очите
В мечтите си давя спасители
приливно-лавинна съм залезно нежна
Безпричино паря с медузи
с миди ранявам сърцето ти
Внимавай като скачаш в вълните
в буря малко са излизали живи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...