Мостът
МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез.
Раздадох всичко и в аванс.
Прекрачих прага – беше нисък.
В живота – знам, че нямам шанс,
попадна ли в погрешен списък.
Подир отричането в мен,
тъгата корени ще пуска.
Ти ще си идеш – някой ден,
опиташ ли от здрача хрускав.
Премного дати ни делят –
защо да ни събират после?
Ако не вярваш в любовта –
съм скочила пред теб от моста.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
