МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез.
Раздадох всичко и в аванс.
Прекрачих прага – беше нисък.
В живота – знам, че нямам шанс,
попадна ли в погрешен списък.
Подир отричането в мен,
тъгата корени ще пуска.
Ти ще си идеш – някой ден,
опиташ ли от здрача хрускав.
Премного дати ни делят –
защо да ни събират после?
Ако не вярваш в любовта –
съм скочила пред теб от моста.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
