19 февр. 2008 г., 14:38

Моя крехка

Поэзия

722 0 13

Малка си,
чиста
като утринна роса,
но като трън
в душата ми
си се забила.
Караш ме да пея
и колкото песента ми
по-далеч лети,
толкова по-дълбоко
в мене влизаш...

Болиш,
но ме радваш,
моя крехка
мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

The_gold_f (Веселина Костадинова)

Прекрасно е!"Болиш,но ме радваш," много добре казано!Поздравления!

2008-02-23T01:10:05+02:00
Индиана (Криси)

Да, мечтите понякога болят и бодат...Много, много ми хареса, Ласка!!!

2008-02-20T14:54:44+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Утринна роса, която се забива в теб като трън и...която те кара да пееш... пък после боли... и накрая това трябва да е мечта. ААААА , не я ща такава да ми е мечтата - нещо много непостояннаи объркана мечта ще да е това. А може би това е.....жена?! Същите симптоми проявява тази мечта. Ще си помисля искам ли я такава...мечтата си!

2008-02-19T22:15:11+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Болиш,
но ме радваш,
моя крехка
мечта.
!!!
Поздрав!

2008-02-19T22:02:19+02:00
Романтик (Христо Костов)

Поздравления, Ласка!!!

2008-02-19T20:39:00+02:00