26 янв. 2012 г., 10:24

Моят живот

543 0 1

Ден. Улици. И хора.
Вървя объркана нанякъде.
Накъде отивам?

Откъде се връщаш?

Не знаем.
Да се спрем ли?

 

Стъпка. И вървим отново.

Към бъдещето? Към мечтите.

 

Нощ. Улици. И хора.
Вървя замаяна натам.
Усмивка. Ти ме чакаш.
Срещаме се най-накрая.
Луната ярка е,
звезди - безчет.

 

Полунощ. Улици. Без хора.
Мечти? Любов?
И после мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...