Моят живот

Poetry » Other

542 0 1

Ден. Улици. И хора.
Вървя объркана нанякъде.
Накъде отивам?

Откъде се връщаш?

Не знаем.
Да се спрем ли?

Стъпка. И вървим отново.

Към бъдещето? Към мечтите.

Нощ. Улици. И хора.
Вървя замаяна натам.
Усмивка. Ти ме чакаш.
Срещаме се най-накрая.
Луната ярка е,
звезди - безчет.

Полунощ. Улици. Без хора.
Мечти? Любов?
И после мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0