26.01.2012 г., 10:24

Моят живот

541 0 1

Ден. Улици. И хора.
Вървя объркана нанякъде.
Накъде отивам?

Откъде се връщаш?

Не знаем.
Да се спрем ли?

 

Стъпка. И вървим отново.

Към бъдещето? Към мечтите.

 

Нощ. Улици. И хора.
Вървя замаяна натам.
Усмивка. Ти ме чакаш.
Срещаме се най-накрая.
Луната ярка е,
звезди - безчет.

 

Полунощ. Улици. Без хора.
Мечти? Любов?
И после мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...