14 дек. 2010 г., 13:41

Моята амнезия...

800 0 4

Моята амнезия...

(по Prosto Zagadka)

В тази есен описвам натежалите чувства.
Конспекта деля с очакването за зима.
Небето ни гледа и неми сълзици се спускат...
Ние го лъгахме, че чудни сънища има...

Затова и ридае... Че са ни мокри крилете...
Не видя. Криеше болка под чадъра разперен.
Ама и аз... С хулиганското яке на раменете,
не бързах към теб, не бързах да те намеря...

Мечтата се скъса, там, където вятърът скита
и фалшиви мелодия в самотните нощи...
По белия лист пепел... Изгоряха звездите...
Пише сърцето... а вие харесвате... все още...

Съгласни?  А, после? Все тази тъжна поезия?!
Не искам... Искам Простор, Цвят и Лъчи!
Прегърни ме... Да бъдеш мойта амнезия...
и от огъня ти, през зимата, перото ми да мълчи...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам меланхолията в стиховете ти!
  • Ееее,след есента и зимата идва пролетта...и крилете изсъхват,и звездите те изпълват с мечтания...Всичко е временно-и сезоните и тъжните чувства,колелото се върти...
  • Да, понякога като сме щастливи просто не можем да пишем, някак е невъзможно да опишем невероятното си усещане.
    Бъди щастлив, но тогава пак ще искам да ни радват стиховете ти-само че нашарени от мнооого цветове.
  • Тази амнезия ще да е много неустоима, но дано не замълчи перото ти
    Ще липсва!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...