Dec 14, 2010, 1:41 PM

Моята амнезия...

  Poetry » Love
804 0 4

Моята амнезия...

(по Prosto Zagadka)

В тази есен описвам натежалите чувства.
Конспекта деля с очакването за зима.
Небето ни гледа и неми сълзици се спускат...
Ние го лъгахме, че чудни сънища има...

Затова и ридае... Че са ни мокри крилете...
Не видя. Криеше болка под чадъра разперен.
Ама и аз... С хулиганското яке на раменете,
не бързах към теб, не бързах да те намеря...

Мечтата се скъса, там, където вятърът скита
и фалшиви мелодия в самотните нощи...
По белия лист пепел... Изгоряха звездите...
Пише сърцето... а вие харесвате... все още...

Съгласни?  А, после? Все тази тъжна поезия?!
Не искам... Искам Простор, Цвят и Лъчи!
Прегърни ме... Да бъдеш мойта амнезия...
и от огъня ти, през зимата, перото ми да мълчи...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам меланхолията в стиховете ти!
  • Ееее,след есента и зимата идва пролетта...и крилете изсъхват,и звездите те изпълват с мечтания...Всичко е временно-и сезоните и тъжните чувства,колелото се върти...
  • Да, понякога като сме щастливи просто не можем да пишем, някак е невъзможно да опишем невероятното си усещане.
    Бъди щастлив, но тогава пак ще искам да ни радват стиховете ти-само че нашарени от мнооого цветове.
  • Тази амнезия ще да е много неустоима, но дано не замълчи перото ти
    Ще липсва!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...