Моята амнезия...

Поезия » Любовна

803 0 4

(по Prosto Zagadka)

В тази есен описвам натежалите чувства.
Конспекта деля с очакването за зима.
Небето ни гледа и неми сълзици се спускат...
Ние го лъгахме, че чудни сънища има...

Затова и ридае... Че са ни мокри крилете...
Не видя. Криеше болка под чадъра разперен.
Ама и аз... С хулиганското яке на раменете,
не бързах към теб, не бързах да те намеря...

Мечтата се скъса, там, където вятърът скита
и фалшиви мелодия в самотните нощи...
По белия лист пепел... Изгоряха звездите...
Пише сърцето... а вие харесвате... все още...

Съгласни? А, после? Все тази тъжна поезия?!
Не искам... Искам Простор, Цвят и Лъчи!
Прегърни ме... Да бъдеш мойта амнезия...
и от огъня ти, през зимата, перото ми да мълчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Melany71 (Светла)

Обичам меланхолията в стиховете ти!

2010-12-17T10:17:18+02:00
rumiana (Румяна )

Ееее,след есента и зимата идва пролетта...и крилете изсъхват,и звездите те изпълват с мечтания...Всичко е временно-и сезоните и тъжните чувства,колелото се върти...

2010-12-14T17:02:48+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Да, понякога като сме щастливи просто не можем да пишем, някак е невъзможно да опишем невероятното си усещане.
Бъди щастлив, но тогава пак ще искам да ни радват стиховете ти-само че нашарени от мнооого цветове.

2010-12-14T14:49:47+02:00
rozita-p (Росица)

Тази амнезия ще да е много неустоима, но дано не замълчи перото ти
Ще липсва!

2010-12-14T14:37:26+02:00