14 dic 2010, 13:41

Моята амнезия...

805 0 4

Моята амнезия...

(по Prosto Zagadka)

В тази есен описвам натежалите чувства.
Конспекта деля с очакването за зима.
Небето ни гледа и неми сълзици се спускат...
Ние го лъгахме, че чудни сънища има...

Затова и ридае... Че са ни мокри крилете...
Не видя. Криеше болка под чадъра разперен.
Ама и аз... С хулиганското яке на раменете,
не бързах към теб, не бързах да те намеря...

Мечтата се скъса, там, където вятърът скита
и фалшиви мелодия в самотните нощи...
По белия лист пепел... Изгоряха звездите...
Пише сърцето... а вие харесвате... все още...

Съгласни?  А, после? Все тази тъжна поезия?!
Не искам... Искам Простор, Цвят и Лъчи!
Прегърни ме... Да бъдеш мойта амнезия...
и от огъня ти, през зимата, перото ми да мълчи...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам меланхолията в стиховете ти!
  • Ееее,след есента и зимата идва пролетта...и крилете изсъхват,и звездите те изпълват с мечтания...Всичко е временно-и сезоните и тъжните чувства,колелото се върти...
  • Да, понякога като сме щастливи просто не можем да пишем, някак е невъзможно да опишем невероятното си усещане.
    Бъди щастлив, но тогава пак ще искам да ни радват стиховете ти-само че нашарени от мнооого цветове.
  • Тази амнезия ще да е много неустоима, но дано не замълчи перото ти
    Ще липсва!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...