30 окт. 2016 г., 10:15

Моята борба

1.6K 3 0

Ще докосна тихо гръдта ти,

Нека с пулса ти слея се аз.

Затвори очи пред света си,

Погледни твойто истинско „АЗ“.

 

Затаи дъх, почти изречи го,

Че виждаш искрата във тебе.

Хвани дланта ми към теб. Направи го.

За теб съм тук. За твоето време.

 

И нека не търсим стремежи

Към други предишни животи.

Ето тук са съдбите пресечни.

Ето тук сме намерили общо.

 

Отвори очи, чак щом достигнеш

До скритата смелост у теб.

Позволи ми в теб да я видя.

Да те целуна. Да те скрия у мен.

 

Недей от страх ме изпраща.

Да си тръгна мога и сам.

Това е лесно. Но да бъдеме двама,

Ти имаш властта над това.

 

Да си признаеш пред мен, ще го скрия,

Че още е будна страстта,

Че любовта още я има,

Това днес е  мойта борба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДИВИЯТ КОН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...