30.10.2016 г., 10:15

Моята борба

1.6K 3 0

Ще докосна тихо гръдта ти,

Нека с пулса ти слея се аз.

Затвори очи пред света си,

Погледни твойто истинско „АЗ“.

 

Затаи дъх, почти изречи го,

Че виждаш искрата във тебе.

Хвани дланта ми към теб. Направи го.

За теб съм тук. За твоето време.

 

И нека не търсим стремежи

Към други предишни животи.

Ето тук са съдбите пресечни.

Ето тук сме намерили общо.

 

Отвори очи, чак щом достигнеш

До скритата смелост у теб.

Позволи ми в теб да я видя.

Да те целуна. Да те скрия у мен.

 

Недей от страх ме изпраща.

Да си тръгна мога и сам.

Това е лесно. Но да бъдеме двама,

Ти имаш властта над това.

 

Да си признаеш пред мен, ще го скрия,

Че още е будна страстта,

Че любовта още я има,

Това днес е  мойта борба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...