Oct 30, 2016, 10:15 AM

Моята борба

  Poetry » Love
1.6K 3 0

Ще докосна тихо гръдта ти,

Нека с пулса ти слея се аз.

Затвори очи пред света си,

Погледни твойто истинско „АЗ“.

 

Затаи дъх, почти изречи го,

Че виждаш искрата във тебе.

Хвани дланта ми към теб. Направи го.

За теб съм тук. За твоето време.

 

И нека не търсим стремежи

Към други предишни животи.

Ето тук са съдбите пресечни.

Ето тук сме намерили общо.

 

Отвори очи, чак щом достигнеш

До скритата смелост у теб.

Позволи ми в теб да я видя.

Да те целуна. Да те скрия у мен.

 

Недей от страх ме изпраща.

Да си тръгна мога и сам.

Това е лесно. Но да бъдеме двама,

Ти имаш властта над това.

 

Да си признаеш пред мен, ще го скрия,

Че още е будна страстта,

Че любовта още я има,

Това днес е  мойта борба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...